Една сълза се стече по лицето,
изпълнена със болка и тъга,
търкулна се надолу към сърцето
прониза го, като стрела!
Изтръпна то, и в мъка сви се,
зачака нови удари със страх
и зад стени високи тихо скри се,
обгърна всичко в тъмнина и мрак!
За кой ли път отново наранено
разпръснато на късове безчет,
опитва някак си да съвземе,
надежда малка търсейки навред! ...