30.09.2016 г., 7:42 ч.
Очите ѝ ...
Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях,
уловил погледа на топлите ѝ ириси.
И с четчица-искра рисува светлина
за да запомни ... всяко ъгълче обичане.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях,
уловил погледа на топлите ѝ ириси.
И с четчица-искра рисува светлина
за да запомни ... всяко ъгълче обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дочка Г Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
