Стрелките спират
и бавно с тях умират
две вечно плачещи очи!
Бавно изтича последната минута,
а от моите очи не спира да вали!
Знам, че веч е късно да те спра,
за туй сърцето ми отива си сега!
Надеждата ми все пак остана,
че ще се завърнеш ти при мен засмяна,
но уви и таз лодка спира да върви!
Единствено стрелката в мен брои
и давя мъката си със последна чаша вино и сълзи.
Но ето край!
Часовникът спира да върви
и с последни сили
сърцето ми шепти
- Обичам те, помни!!!
© Владимир Петков Всички права запазени