Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код,
едва ли всекиму това се пада!?
Сърце във бяло и в небесен ход,
и слънце, дето в пазвата му ляга.
Какво ми трябва? – слънце и сърце,
и път по който да вървя безспирно.
Изгря усмивка в моето лице,
в душата топло стана ... и ефирно. ...