Земя камениста, погълнала кости...
Повяхва лицето от тлееща грешност.
Поникнало цвете в сърце на тресавище,
разкъсва душата на хиляди части.
Заключих сърцето в мъгли от стенание.
И хлопнахме двери в студените клони.
Пребродихме огън, убихме страдание
и хвърлихме брадви, забити във демони.
Разкъсана памет главата извръща.
Изгрява луна в разкривена могила.
Земята смирено калта ни поглъща
и само тревата висока тъгата покрива. ...