7.12.2010 г., 9:18 ч.

Сърце от камък 

  Поезия » Любовна
1331 0 11

Рисувах те. Сега не мога вече.

Измислях те – сега не те желая.

Изваях те от кал – сега на кал си станал.

Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.

 

Мечтаех те. Днес трудно ми понася.

Копнях за теб – сега си безнаказан.

Сънувах те – сега те преболявам.

Докосвам те – сърце от камък.

 

Преструвах се, че лесно ще ми мине.

Забравям ли, че тъй ме е боляло?!

Оставях в пясъка след тебе дири.

По тях да се завърнеш, щом ме пожелаеш.

 

Рисувам те, а върху листа

оставаш - бледа сянка, силен щрих.

Щастлив си в своя свят измамен.

Във моя – дълго ще те има, в стих...

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??