Сменят се сезони, минават часове,
а във мен живее душата на дете.
През живота мина ми какво ли не,
но моето сърце не пречупи своите криле.
Летяхме с него до различни светове.
Там, където всички заедно, под едно небе,
живеят, смеят и обичат се...
Светове, така далечни,
пълни с обич, смях и песни...
Няма гладни, бедни и самотни
и всички хора са реални и дори страхотни.
Но за жалост връщат ме крилата
в реалността, така позната,
където е на почит самотата...
Всеки затворен е във своя си свят,
който не е на чувства богат.
Свят в който царуват интрига, завист и суета.
Свят, който направи в сърцето ми пукнатина.
Истината не пречупи моите крила,
Но убива бавно вярата ми в любовта и в хората.
© Адриана Иванова Всички права запазени