Не, не казвай, че няма да има
още срещи и празни мечти,
че на друг си отдавна любима.
Но такава на мен си и ти...
Колко пъти наивно съм страдал
по далечни прекрасни черти,
затова аз не моля пощада.
Но такава не чакай и ти!
Аз дойдох твоя сън, за начало,
да разнищя и грешен, и свят,
пък макар и по твоето тяло
друг да слага със устни печат.
И какво от това, че във чужди
две очи ще потънеш нощес.
Аз съм тук. Като жажда и нужда.
И ти давам сърце за адрес.
И се връщай - за друг непотребна,
пак при мене, със поглед суров,
за да нямам пощада за теб...
В милостта няма капка любов.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени