Сърцето не иска да повярва,
че те няма вече,
че си далече!
Тупти в пазвата ми скрито,
с пелена от горест е покрито.
Плаче и лудо пулсира,
във всичко земно отново те намира.
Зове те и те обича!
Запази го, боже,
че напира да се пръсне на
безброй парчета!
Сърцето не иска да приеме,
че те няма вече!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени