Сърцето е птиче гнездо сред Вселената,
стъкмено грижливо от върбови клони,
умело слепени и ловко оплетени,
сърцето е птиче гнездо сред звездите.
Сърцето е птиче гнездо сред Вселената,
поставено нежно сред други гнезда,
живеещи тайно на други дървета,
сред цвят и луна, и дъб, и липа...
Сърцето е птиче гнездо сред Вселената,
от дните жестоко замеряно често,
събаряно, тъпкано долу в прахта,
отново градено, макар и обречено.
Сърцето е птиче гнездо сред Вселената,
приветливо, чисто и вечно очакващо.
Дори и понякога странно разплетено,
сърцето е птиче гнездо сред звездите...
© Симеон Николов Всички права запазени