Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато
всички пътища водят към светлият трон на октомври.
И макар неживяно да издъхва в ръцете ти лятото –
приеми закъснялата. Нея си струва да помним.
© Росица Младенова Всички права запазени