gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
16.07.2008 г., 6:53 ч.

Сърцето, калното, го няма 

  Поезия » Любовна
577 0 5
Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.

Отмина време, вятърът заблъска,
прахта се смеси със водата.
И стана хладно, кал запръска...
Калта полепна и в душата.

И пак изтече време... и изсъхна.
Калта тежеше като глина.
Душата се скова, изпръхна...
Поне дъждът си бе заминал.

И тъй, останала без дъх, скована,
ударена от гръм, от изненада,
открих сърцето кално, че го няма,
а друго нещо ми тежи в душата.

Отишло си е ден преди да го забравиш,
помело е и Мен, и тебе като хала.
И чак сега очите си отварям,
преди теб си е отишло, а не съм разбрала!

© Деница Красимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??