Сърцето ми разбито
едва доловимо тупти
и продължава свито
пак по теб да тъжи.
То като с нож пробито
още дълго ще кърви
и преди да бъде убито
името ти ще шепти.
От лед студен покрито,
лед от заскрежени сълзи,
то тихо и прикрито
ще топли нашите мечти.
От горчивина пропито
то в агония ще лежи
и от черна болка съшито
в себе си спомени ще таи.
От бодли остри обвито
кръвта му бавно ще шурти
и докато изтече то скрито
"Обичам те, мила!" - ще мълви.
© Станчо Станчев Всички права запазени