Сърцето ми Ридае...

Стаени клони...

Падаща звезда...

Обримчен в мъка поглед - бягаща сълза...

Изгубено лице...

Във  длани тихо слети...

Разголено сърце

Увито във лиани

Затегнали тъй силно клетите ръка...

Нестихващи непуснали

Мечти от люляк - разпилени...

И нежно стене моето перце

Скрибуцащо на листи в златно сукно изтъкани

И в блюдо - ням поднос...

Крехък Вик застлали...

В лист Първи...

Ражда се във Утро Радостта!

И Хвали всички тласкащи към Песен любещи Душа!

И агънцето бяло мирно е в полето

На мечтанията светли

Вдигнали сърцето...

Лист втори -

Наречен е в Печал...

И плаче кротко...

Клето...

Приседнал плахичко пред Божите врата...

А Трети Лист разказва как:

С едно перце описвал сам поета -

Необятни дебри

Тайнствени поля

Танцуващи Естрели

И топлата прекрасната земя...

Ухаеща на Майката планета!

Незнаещ...

Непознаващ Святостта на Ангела

държащ Ключа към Тайната  пресвета

На Тайната врата!

Изписвал мислите си там поета -

На тези листи в сукно и Мечта

Скрибуцало перцето

И пеело в невинните ръка:

Бъди излъчващо лъчиста!

Бъди харизматичната Луна!

Бъди изригващата Гея!

Бъди и Вятъра в Дъжда!

Бъди онази дивна Фея!

Раздаваща!

Създаваща СЪРЦА!

Бъди и жадната Венера!

Бъди Ти

Нежната вълна

Играеща на Блясъци с оная -

Приказната Святата Луна...

Скрибуцало перцето в таз ръка

Поседнала

присвела кротичко в признание глава...

Тъй чакаща да светне пак Небето

И да се покаже този Ангел пазещ Обителта

На Тайната Пресветла...

Ангел с глас на огнена жена

И поглед на врабче несрето...

Лист след Лист изписва ги ръката...

Една ръка в Любов превзела

И твойта...

Топлата душа!

Една ръка във ръкавица от дантела

Скрита под наметало от цветя...

Една жена - дете

кротичко присвела

Очи на лебед и врабче...

Скрибуца плахо моето перце...

Изписва листи... злато - свила

И кани Тебе в Обител - Сърце!

22 май 2010 г

(сърцето ми ридае

                        Л- Е)

http://www.vbox7.com/play:ba3f582c