Сърцето на зърното житно
е хляб.
Но кой ще му каже?
В кафявото топло легло
на земята,
отвъд времето, дните,
при тишината,
сърцето на зърното житно
е хляб.
То не знае,
че някъде има пътища
и росата е горе...
То даже не разбира какво е.
Сред шепот от мравешки стъпки -
най-прекрасното чудо
в целия свят.
Загърнато топло във самота,
сърцето на зърното житно
е хляб.
© Маргарита Василева Всички права запазени
е хляб..."
Целуни го капчице дъжд!...
Прелестен стих, Марго! Прегръдки!