Самодива (Вики)
535 5952
7.12.2021 г., 14:38 ч.

Сърцето на нощта 

  Поезия
1070 7 11

Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се  по вените. 

 

Навярно, идва време за покой
от мисли, думи, делнични задачи.
(Сънят дали е форма на застой
или пак нещо в мозъка ни крачи!?) 

 

Нощта е мир. Нощта е тишина,
смущавана от лай на гладно куче.
На сънищата в скритата вълна,
какво ли би могло да ни се случи!? 

 

Дали ще си припомним за копнеж
по нещо, с прах покрито и забравено,
или пък грях, подобно ра̀нен скреж,
с ръце от лед, жестоко ще ни грабне?! 

 

Дали над нас усмихнати звезди,
за нечия любов ще ни разкажат,
или нечакан вик ще се роди
от лъскавата бездна на миражите!?... 

 

Съзнаваш, че нощта е просто мрак,
но пулса на живота с нея слушаш
и искаш само жив, божествен знак,
или сърце, в което да се сгушиш. 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??