Идваш, а после пак си тръваш
и ставаш друг, по-студен.
Тръгваш си, вратата след теб се затръшва
и нахлува въздухът студен.
Тръгваш си, не се обръщаш,
а аз стоя и гледам как се отдалечаваш.
Чудя се какво ли чувстваш,
дали и твоят свят се преобръща.
Тръгваш си, а преди миг до мене беше сгушен
и бе щастлив, спокоен... Просто бе до мен.
Тръгваш си, защо не се обръщаш,
виж как те гледам с поглед наранен. ...