14.09.2010 г., 11:31 ч.

Сърдечно пълнолуние 

  Поезия » Любовна
991 0 21
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето.
Без връщане.
Издрънчаха веригите.
Зейна страшно вратата.
Към Тъмното.
Три звезди колабираха.
Аз се молех и вярвах...
В разсъмване! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??