Защо ли му е мъчно на небето, че толкоз много дъжд се днес изля, облаците тромави и начумерени като пуяци се перчат над града! Да не би да са се скарали със слънцето, да не би война да водят те сега? И личи си, че повеждат облаците, с мрачни колесници, над света! Но знам, небето пак ще се изясни, няма да е все сърдито то, няма тез навъсени бразди ужасни да се разпростират из лъчистото чело! И пак ще се прегърнат те със слънцето, и пак ще засияе в топъл ден, отново ще забърза в своята посока, и космоса в лъчи небесни озарен! |
© Марияна Димитрова Всички права запазени