Измисли ме. Създаде ме със нежност.
Без упражнения. Без чернова.
Получих ти се както ме поиска.
В реалност ме превърна - от мечта.
Извая ме. Направи ме красива.
С палитра от емоции ми подари живот.
Накрая сложи ми сърце ранимо
и ми измисли име...
Казвах се Любов...
С такова име можех ли да не обичам?
Но знаех... Нямах право на това,
защото беше ме измислил.
Със много нежност... на шега.
© Детелина Стефанова Всички права запазени