24.03.2007 г., 12:56 ч.
Със сивите сенки...
874
0
2
Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие,
цветните снимки в сивите им рамки.
И наоколо става сиво -
студена, безжизнена сивота.
Очите в мен са пустиня,
не виждам нищо, само сив път.
Лицата изчезват безспирно,
няма мечти – само една сивота… ...
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие,
цветните снимки в сивите им рамки.
И наоколо става сиво -
студена, безжизнена сивота.
Очите в мен са пустиня,
не виждам нищо, само сив път.
Лицата изчезват безспирно,
няма мечти – само една сивота… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
