21.03.2007 г., 1:45 ч.

Със сърцето си си глух 

  Поезия
656 0 0

 

 Със сърцето си си глух!
Безумец!
Как можа да я захвърлиш?
Да сравниш калта със пух,
а после нежността отхвърляш…

Наметни си ято от маски,
Заведи се на цирк и живей…
Мацай сърцето си с краски,
за да спре за мен да копней.

А после се спъни, докато танцуваш -
нека падне обувката на твоята грешка…
Да спреш гордостта да целуваш.
Да танцуваш (хубаво)… не можеш без плешка!

Със сърцето си си глух!
Невежа…
Май не се поучи от обичта?
Имаше целувка – пух.
Туй свежа…
А хвърли я… да се ровиш в кaлта.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??