Колко малко време отделяме
на близките си понякога.
Любовта с тях не споделяме,
а трябва, винаги, всякога.
Отминават ни забързано дните,
оплитат в болни заблуди.
Прехапваме си сълзите в очите
и убиваме тези пеперуди.
Със загубени отдавна адреси
търсим този пусти късмет.
Предпочитаме да играем лошите,
не слушаме своето сърце...
© Ивелина каменова Всички права запазени