27.08.2020 г., 19:59 ч.  

Съседът 

  Поезия
636 7 31

Ах, защо ли излязох в тази глупава вечер

със мъжа във съседство ,на кварталния бар?

Той ме пита за бивши..Боже, писна ми вече

Все на мене се падат- от заспал, по -заспал.

Май ще трябва да свиквам. Може аз да съм луда

Че не виждам във никой своя спътник добър.

Този много се вайка, от дъжда ме ревнува

Ала нищо не прави - няма даже чадър.

Как сега да му кажа, че е скучен за мене?

Той ме гледа с надежда и със влажни очи.

Колко тягостно стана, май ще трябва да взема

Да излъжа , че страшно ...глава ме боли.

 

Все на мене се падат - този слуша естрада

И не пие, не пуши, не излиза на дъжд.

А сърцето ми буйно за "Металика" страда

и за водка ме моли. За цигара. И мъж.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??