27.01.2010 г., 12:44 ч.

Същата 

  Поезия
5.0 / 1
549 0 2
Дори очите ù са със цвета на моите.
Дори усмивките ни си приличат.
Не я целувай както мене, моля те.
Не може като мен да те обича.
Дори къдриците в косите са подобни,
и начинът, по който ти говори.
Не ù споделяй тайните среднощни,
не я допускай в моите истории.
Парфюмът ù познато ти ухае,
и шампоанът ù, изглежда, също.
Не знам - а и не искам - тя коя е.
Ти с нея си, но виждаш мене всъщност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....

Още произведения »