СЪЩАТА ТВ ПРОГРАМА
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи,
където под палмите тя да пристъпва със мене,
изпълнена с щастие, макар и с вдървени колене...
Да, мама я няма, но зная, че тя е щастлива,
че няма програми, които живота й сливат
в една безконечна, макар и красива, измама...
О, господи, мама я няма, да, мама я няма...
Къде е да види как пак от екрана я лъжат,
а тя да им вярва, със поглед замислен и тъжен...
Тя вече не чувства как този живот си отива –
и сигурно горе - там някъде - тя е щастлива...
Да, мама я няма! Не чака и пенсия даже,
защото за нея е вече проблем маловажен...
Не чака дори да й кажат за кой да гласува,
та с малката пенсия вече да спре да гладува...
Да, мама я няма – господи, мама я няма
Тя вече не търси никаква друга програма....
А аз пък на тези, които са там - на екрана,
дали да им кажа, че мама отдавна я няма?
© Георги Ванчев Всички права запазени
Поклон!