17.07.2009 г., 11:29 ч.

Същата ТВ програма 

  Поезия
587 0 11

СЪЩАТА  ТВ ПРОГРАМА

 

Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...

така не намери тя свойта любима програма...

Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея

във някоя друга държава със цветни алеи,

където под палмите тя да пристъпва със мене,

изпълнена с щастие, макар и с вдървени колене...

Да, мама я няма, но зная, че тя е щастлива,

че няма програми, които живота й сливат

в една безконечна, макар и красива, измама...

О, господи, мама я няма, да, мама я няма...

Къде е да види как пак от екрана я лъжат,

а тя да им вярва, със поглед замислен и тъжен...   

Тя вече не чувства как този живот си отива –

и сигурно горе - там някъде - тя е щастлива...

Да, мама я няма! Не чака и пенсия даже,

защото за нея е вече проблем маловажен...

Не чака дори да й кажат за кой да гласува,

та с малката пенсия вече да спре да гладува...

Да, мама я няма – господи, мама я няма

Тя вече не търси никаква друга програма....

 

А аз пък на тези, които са там - на екрана,

дали да им кажа, че мама отдавна я няма?   

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??