Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина.
Буза до буза, лъжа след лъжа.
Живота това ли е, или съдба!?
Реалност, моля прости, надежда дари.
Но после отново потъваш в лъжи!
А времето тягостно брули
мислите твой в ноща.
Тогава се питаш... Съществува ли тя? ...