11.07.2006 г., 0:33 ч.  

Същност 

  Поезия
614 0 2
Гледам – дърво.
Разклонено и чепато –
простряло към небето ръце,
пречупени в щастие...
Миг от живота –
приел светото причастие,
на крачка от болката.
И толкова.
Бурята –
вихъра гневен,
отминал е,
нейде далече ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??