Време забързано гониме –

то ни препъва и пак

вием, проклинаме, молиме,

хукваме бързо във бяг…

Отстрани – всичко размазано -

даже не спираме взор,

няма неща непоказани,

няма душа и простор!

Има агресия в бягството,

има и ярост в кръвта!

Nедопустимо е “братството”,

немислима е и любовта!

Ето – финала напреде ни -

стиснали здраво зъби,

метри последни приведени,

лента разкъсват гърди…

Няма, уви, поздравления,

пляскане, свирки, заря,

няма въпроси за мнения –

чудно защо е така???

Търсиме ниско наведени

и хрипти в нази дъхът -

няма пролука отпреде ни -

НЯМА НАНИКЪДЕ ПЪТ!!!