Състояние
Дъждът внезапно по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича...
Петър Алипиев
Никой не е по-голям от себе си.
Сянката е задължителна мярка.
От първия родилен дъх до прехода
на чувствата:сянката расте с времето.
Какво друго остава на човек,ако ли не
да върви пред нея,без да се обръща?
Никой не е по-голям от крачката си.
Дори да търси пътеката на бъдното
и се лута в догадките на мечтите
на тези около него.Движението
ражда желание.Промените пътуват
в теб. Мълчиш.Търпението упорства.
Ако желаеш,значи можеш.Сянката
издължава усилията на крачката.
Има ли те,вече си онова, което си...
Вярвай,може би магията е реалност,
или бленуван сън?Ковеш мярката .
Тя разхожда крачката.Status quo.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за разбирането и оценката, Ники!
-
Много философия има тук, Стойчо!
Много е хубаво! -
Благодаря за Любими, Ана!
-
Човекът е създаден да търси до последен дъх връх в живота си.
Благодаря за коментарите и оценките,Пепи,Миночка и Вили! -
Интересно и буди размисъл.
-
Хареса ми написаното от теб, Стойчо! Колкото и да се стремим, неможем да надскочим сянката си, но тя ни мами към моженето и желанието за израстване! Поздравявам те!
-
За съжаление егото понякога ни прави лоши услуги и размива границите с реалността.
Хубав стих! -
Благодаря за коментара и оценката, Люси!
-
Сянката и крачката ни,те не определят като хора-големи или малки.Великолепно си се изразил,Стойчо!
-
Благодаря за доверието и оценката, Младен!
Никой не е по-голям от себе си. -
Да, така е, Стойчо!
Ражда се живот - ражда се и смърт.
Раждаме със своята сянка.
"Когато слънцето я издължи докрай
ще бъдеш мъртъв..."
Много съм разсъждавал по тази тема, а ти си й посветил един наистина великолепен стих!
Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
