19.08.2007 г., 1:34 ч.

Състояние II 

  Поезия
887 0 26
 

Все по-трудно те пиша.

Все по-силно прегръщам.

Като дъх те поемам.

Като вик те изтръгвам.


Път под себе си нямам.

Вододел ме помита.

Сто реки се събират -

все по вените скрити.


Да те гледам  се уча

в миг, когато се вкопчват

мъжка лятна стихия

с женската ми орисия.


И така да те нося -

с нощите ми осъмваш -

все по-малко долюбен,

все по-малко  измислен.


Жадна искам да бродя -

пак от теб да отпивам

и бездънна да съхне

във утроба-пустиня.


Ненаситни зеници -

птици в тях се оглеждат.

Все по-трудно те мисля.

Все по-силно - живея.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??