Над своето космическо творение
в началото Бог даде благослов
и бездната от нямото безвремие
изпълни се с небивала любов.
И блестна светлината в мрака,
и стана ден,и стана нощ-така
родила се Земята-майка
от някаква невидима ръка.
Запътила се гордо сред звездите,
а сякаш в омагьосан кръг лети
с въжетата на нощите и дните
бе вързана за хиляди съдби.