Сътворение

9.06.2021 г., 14:56 ч.

Поезия

351 1 3

Тихо, тихо...! Слушай

как земята се върти...

нощта се сменя с утро,

животът се събужда,

милват клоните лъчи ...

Потрепват зелените листа,

тихо с вятъра шептят си,

а той танцува им игрив ...

Заслушана притихва и душата

и в недрата нейни святи

шумолящо се заражда стих

за теб, за мен и съдбата ни...

Изживявам те като късно лято

в моите есенни води,

като капчица благата

от детските ми дни,

която с устните попивам,

жаден за обичта ти скрила

моите слънчеви мечти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.