Сътворих мечти от пясък
и покрих ги с пареща коприна,
от сълзите си им дадох блясък,
мъката сама през тях премина.
Сътворих море от сълзи
и го пълня всеки ден
и се моля да пресъхне,
да се върнеш ти при мен.
Не мечтая вече за морета,
аз съм пътник върху сал,
ще се возя някой ден в карета,
а пък ти ще лазиш в тази кал. ...