Не ме създавай в приказен сюжет,
във който роля главна ми се пада.
Принцесата в мен спи върху копнеж,
леглото ѝ е твърдо като драма.
За ролята на първа избери
момиче със коси от злато.
Щом види я във мъжкото сърце
светът да затрепти от блясък.
Във устните ѝ месесто налей
от сън на праскова върху ревер на лято.
Със капки нар почервени
целувката ѝ в ъгълче очакване.
В очите ѝ от шир на синьо
създай и приключение, и плам,
небе за хоризонт безкраен
и свян при всяко заминаване.
Във дрехите на първата принцеса –
по-първа и от първата ти мисъл –
експлозия в зелено сътвори
и отключи вратата на покоите ѝ висши.
А после в смуглата нега на вечерта,
която бавно спускаш,
я скрий от погледи случайни
на неслучайни действащи лица.
И на финала кратко добави
със малко думи, много не ти трябват,
избраникът на нейното сърце
да бъде чист като сълзата ѝ сияйна.