28.03.2007 г., 15:17 ч.

Съвест 

  Поезия
1053 0 0
Уж бях приятелка голяма,
а сама паднах в капана
на любовта коварна.
Видях го и нещо в мене трепна.
Спря да ме интересува, че
минало двамата делили са.
Съвестта преследва ме като сянка.
Чувствам се сякаш съм в окови -
обгражда ме и не ми позволява
да мисля за нищо друго.
Не зная как да избягам...
Не зная как да забравя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??