Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест.
Когато аз се изправя, ще зная.
Къде ли ще ме захвърлят накрая?
Отдавна опустя дори Рая!
Денят събужда се в кротичка есен.
Подухна ветрец, запя глупава песен.
Къде ли се лута нашият малък мъдрец?
За съвест под власт му подсвирква щурец!
Доверие с какво се кове? С бряг на море!
Тъмната стая! Закон с перде!
Понятие от дума не става. Плува в чая.
Събират се всички. Разделят си Пая!
Защото аз не разбрах за съвест под власт.
Стоя на перона с години. Чакам бързия влак!
Времето... си избра Черния Аст.
Няма избор и той се превърна в враг!
Барикади ли? Добре е всички да останат!
Не искам невинни в клопка да страдат!
Колко сме ние, народ срещу един - непобедим!
Народът с коварната бедност е - несломим!
© Мария Николова Всички права запазени