23.03.2023 г., 11:36 ч.

Съвест 

  Поезия
557 1 6
"Когато срещу мен е огледалото, светът изглежда някак си далечен. Вселена между черното и бялото е съвестта в съмнения облечена." - от описанието на Предизвикателството.

Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!

Душа да приласкае,
макар и през стъкло.

 

Ръце лице приглаждат.
Притихват страхове в очи.
Надеждата с молив чертае
което ще се премълчи.

 

Покорното кичур измъква
от зъбците на гребена,

привикнали на труд.

Червилото поставя края.

 

И ето я, отново тук.

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

25 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??