На разпети петък,
на кукуво лято -
ще я продам.
Ще я просна
на стар вестник,
да се черви от срам.
И без пазарлъци,
парченца за опитване -
като локум.
Сама да се хвали
с прегракнал глас,
ако има ум.
Веднъж завинаги
и цяла целиничка.
Да се отърва.
И вместо плата
в дъното на паничката
да блещука сълза.
© Христина Комаревска Всички права запазени