Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни -
ефект се търси в сложните слова.
Напъхани са много думи празни...
Напрягана е "умната" глава!
Аз мисля, трябва да се пише просто...
И думите ни да са от душа.
О, образите са за всичко лоста!
А не нещата ни да са лъжа!
И чувствата ни да са изразени:
омраза или истинска любов.
Студът и огънят да са на смени!
За мъдростите ти да си готов!
Не искам, като даскал, аз да уча!
И ментор в мене някой да съзре.
Но съветите ми, ако се получат,
ще се зарадвам... Да се разбере!
22.07.2012 г. с. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени