Омръзна ми:
Да ръкопляскам на лъжеидеалите свише,
да отвръщам с усмивка на плесницата,
да съм смирена, както в библията пише,
да целувам с обич на врага десницата.
Омръзна ми:
Да наричам земен рай, адът на земята,
да ме тъпчат погледи, от кал изтъкани,
да плащам с лихвите на другите вината,
да лекувам с илюзии абцесните си рани.
Омръзна ми :
Да ме ухажват с хъс ветрове катранени,
да се покланям ниско и назаем да вярвам,
да се вричам в пролети, на търг продадени,
сърцето си окрадено, от смърт да спасявам.
Омръзна ми:
Да почитам сляпо древната библейска правда,
без ропот да подлагам и другата си буза,
да благославям кротко жертвената брадва,
и да оневинявам кръвожадната ѝ муза.
Затова реших:
На идеалите земни ще вдигна нов олтар,
в него черното ще си е черно, бялото бяло,
истината и любовта ще бъдат свише дар,
но няма да позират в криво огледало.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени