От пролетния дъжд родена,
да бъде обич бяла отредена,
тя стъпва смела и красива,
в косите ù звезда прелива.
От нежна плът е сътворена,
но с твърдост щедро надарена,
дори и в дни на мрак и пустота,
мечтите ù са пълни с чистота.
Тя може сто злини да победи
и дом с любов да подреди,
да бъде майка и съпруга,
и волнокрила като пеперуда.
Тя може сто слънца да затъмни
и може да прости безброй вини,
с усмивката си лед да разтопи,
а с устните си да те прероди.
Сестра на огнени вихрушки,
все нейни верни, мили дружки,
тя гледа с радост на света,
и носи гордо името ж е н а.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени