Съвременници
Защо напрегната съм още?
Поглеждам- вече полунощ е,
а през закритите клепачи
усещам, как без сълзи плачеш.
И легнала до теб застивам,
преструвайки се, че заспивам,
за да не можеш в полуздрача
да ме усетиш, как аз плача.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени