Нося България в сърцето си
България – земята на безсмъртни,
славни прадеди, на Аспарух, Борис
и Калоян, на Кирил и Методий и
Паисий Хилендарски, България, която
Райна княгиня, Ботев и Левски роди,
и за Балканджи Йово и хубава Яна
бял олтар сътвори, тази земя силна,
горда, непокорна и свята, оцелявала
в безброй бури зли, и съхранила
незалязващо слънце в крилата,
обезчестена се гърчи днес на колене.
Стъпкана и унизена, днес България
плаче без глас с катранени сълзи,
смъртно раниха я в сърцето не други,
а родните й алчни синове и дъщери.
Те, съвременните наши лъжеродолюбци
и продажни лъжедобротворци, от красива
плодородна градина, я превърнаха
в грозна безхлебна пустиня.
Те, елитните наши лъжекумири,
забравили какво е чест и достойнство,
забравили как се обича род и Родина,
в гърдите с камък вместо сърце,
верни само на личния си интерес,
и изгодното за тях чуждопоклонство,
продадоха България за жълти стотинки,
на чуждите крадливи монополи и банки,
които гледат на България, като на своя
златна кокошка, и с хъс я скубят перце
по перце. Природните й богатства изнасят
в своите държави, крадат на поразия, кой
каквото свари, а „българските” депутати
услужливо им поднасят на тепсия,
законодателство, което да ги улеснява и
оневинява. "Елитните" ни политици са
на мнение, че няма никакъв проблем
монополите и банките да превръщат
българите в роби, те дори "компетентно"
защитават това свое твърдение.
Всичко е легално,казват ни,има си закони,
а който е против "михаля" нека да си гони...
Те си получават под масата тлъстички
комисионни, от трибуната на парламента
гръмко произнасят „патриотични” речи,
и се хвалят лицемерно, че за правата
на човека и правдата са радетели заклети.
Докога, докога ще ги търпим, кажете ми,
на мен ми писна да вярвам на тези наглеци,
писна ми от алчността им ненаситна,
не мога повече да гледам тези подлеци,
писна ми от това, че все повече българи
се скитат немили и недраги в чужди страни,
принудени да търсят там прехрана и пари,
писна ми да гледам как България агонизира
с кървяща рана, и кръвта й изтича капка
по капка, как нашия крадлив политически
елит я превръща в безплатна печеливша
лотария за монополи, банки и олигарси,
за тях всеки билет е безплатно златно яйце,
получено от златната кокошка – България.
Затова днес ще изрека на глас без страх:
Народе български, стани! От сън се събуди!
Съдбата си в ръце вземи, на примирението
твърдо НЕ кажи, от лъжедобрите завинаги
се отърви! Смело посочи им вратата, по живо
по здраво да си ходят по местата, от които
са дошли, и истинските с бяла вяра посрещни.
България за българите! – дръзко изкрещи и
докажи на славните ни прадеди, че достоен
техен потомък и истински българин си ти.
Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,
обречени на самота, далеч от синове и дъщери,
с разбити сърца и погребани несбъднати мечти,
без никаква надежда за бъдещи радостни дни.
Време е смело да кажем на глас, дотук бяхме с вас
и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни.
Да, време е да си върнем България и победим мрака,
време е да изречем без страх, дръзко и твърдо на глас,
народе български стани, че си достоен с дела докажи,
на примирението и бездействието свое край сложи,
живота си в ръце вземи, фарисеите от храма изгони,
нов изгрев от залеза сътвори,мрака в светлина прероди,
и децата на България отново в Родината им ти върни,
от горчивия гурбет по чуждите далечни земи ги спаси,
да не ходят повече немили-недраги те в другите страни
и да не търсят никога вече там спасение,прехрана и пари.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук не прозира ръжда, независимо кой как го коментира.
То е искрено, истинско.
Сега България има нужда от такива родолюбци, които да казват истината, независимо по какъв начин са построени словата върху белия лист!
Браво! -
Благодаря, Алина!
Пожелавам ти успех и късмет
във всички дни! Бъди! -
Споделям родолюбивите ти чувства!
-
Благодаря, shon, радвам се, че ти харесва!
-
Здравей, Любомира, спорът е дали да има, дали да няма запетая пред "и".
Прочети по-внимателно коментарите под текста на Порчев и ще видиш, че казвам истината. -
Ако обособената част се изтрие, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано. Това трябваше да се даде, а не - целият речник.
-
Аз станах причина да се води спор под текста на Порчев.
Моето мнение е, че наистина е полезно да знаем, кога се
пише запетая пред "и", но ако редакторите са на обратното
мнение, аз ще ги разбера. Няма да се обидя, нека изтрият този коментар.
Кога се пише запетая пред "и" ? Ето отговора:
Кога се пише запетая пред и?
Пред съюза и не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Към разбитите яйца прибавете млякото и олиото.
Накрая Мишо изтича в детската стая и се върна с няколко плюшени играчки.
Пред съюза и се пише запетая в следните основни случаи:
Еднородни части или прости изречения са свързани с него и е употребен два или повече пъти (запетая не се поставя само пред първия съюз и):
Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз, и ти.
Тази диета действа безотказно и първия, и втория, и третия път.
И с добро пробвах, и с лошо опитах, и пак няма никакъв резултат.
Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява:
Въпросът, който разискваха на заседанието, и всички останали проблеми от деня не даваха мира на Илия.
Две прости изречения са свързани с него, а между тях има друго просто изречение, поясняващо първото:
Каубоят се перчеше пред противника си, макар че беше зле въоръжен, и го гледаше предизвикателно.
Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обособена част**:
Всички оферти, подадени чрез посредника, и всички подготвени от него документи се оказаха с неточни данни.
Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обособена част:
Тамара се обърна, гледайки го право в очите, и му зашлеви плесница.
Две еднородни части са свързани с него, а след първата има вметната част***, която се отделя със запетаи:
Всички български институции, разбира се, и всички политически партии в страната трябва да осъзнаят своята отговорност в този критичен момент.
Две прости изречения са свързани с него, а след първото има вметната част, която се отделя със запетаи:
Брат ти не ме интересува, честно казано, и изобщо не възнамерявам да излизам с него.
Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обръщение:
Това са илюзии, братко, и големи заблуди.
Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обръщение:
Знам те от малък, бай Иване, и помня как често идваше у нас.
Съюзът и е в началото на просто изречение, което се пояснява от предходно просто изречение.
Дали ще получим обезщетение за провалената екскурзия, и ние не знаем.
Съюзът и въвежда присъединителна конструкция****:
Законопроектът беше върнат за преработване от народните представители, и съвсем основателно.
Демокрацията е не просто политическа система, а утвърден начин на мислене, и то безапелационно и безалтернативно утвърден.
Досега детето ми се е опарило само веднъж, и то защото се спъна и се опря на печката.
_______________
* Еднородни части са тези, които изпълняват една и съща служба в изречението (например два или повече подлога; две или повече определения; две или повече допълнения) и са свързани съчинително.
** Обособени са тези поясняващи части на простото изречение, които имат известна интонационна и смислова самостоятелност и не са негова задължителна смислова и структурна съставка. Ако обособената част се изключи, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано.
*** Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).
**** Присъединителните конструкции представляват части на изречението или отделни изречения, с които се изказват допълнителни съобщения, интонационно независими, но синтактично зависими от предходното изказване.
Източници
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 74, т. 79.2; с. 75, т. 79.3 – 79.3.4; с. 78, т. 84; с. 79, т. 87; с. 82, т. 91 – 91.6.
Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. С., БАН, 1983, с. 208, 222, 243, 252. -
"Уважаеми", г-н Костов, това което умните хора знаят, а такива като теб не знаят, е нещо съвсем елементарно, и безброй пъти доказано от времето, колкото и да не ти е изгодно, и да не искаш да се съгласиш с истината, тя не става лъжа, само защото на теб ти се иска това. Аз никога не съм искала хонорари от сайт "Откровения" и никога не съм ги обвинявала, че не дават хонорари. Това е поредната ти лъжа или по-скоро клевета, с която искаш да ми вмениш несъществуваща вина. Колкото до коментарът ми, който е отговор на коментара на Любомир, всички знаем, че нешлифованият диамант също е диамант, дори понякога струва повече от този, който е вече шлифован, и точно затова не трябва да бъде обиждан никой автор, точно обратното, трябва да бъде подкрепен с похвала, дори и да не я заслужава в момента, защото след време може да се окаже, че си е струвало да бъде подкрепен, но дори и да не се случи това, пак е по-добре да си сгрешил с похвалата си, отколкото да си причина някой да бъде обезверен, да спре да се развива и да върви напред, само защото ти си го оплюл и унищожил, оше в самото начало на развитието му, преди той да развие таланта си. Всяко мнение е субективно, това всичко го знаем, само времето може да покаже и докаже, кой е истински и кой не е, аз не съм против градивната критика, но всички знаем, това не можеш да го отречеш, че градивна критика означава, не да оплюеш някого, и да го принудиш да спре да пише, а да му помогнеш да се усъвършенства, за да се развива и върви напред.
-
Здравей, Любомир, ще отговоря на твоя коментар с моя коментар, който написах под твоя стих "Това съм аз", и с един мой стих "Вълшебна сила", включен в последната ми стихосбирка "Тракийка":
--------------------------------------------------------------------
Не всички, които пишат стихове, са завършили висше образование, специалност "българска филология".
Аз наистина не мога да разбера и много пъти съм си задавала въпроса, защо"редакторите" в сайтовете за поезия се наричат редактори. Те не са в състояние да поправят дори правописните грешки в стиховете, които публикуват. Какви редактори са тогава? Нека да прочетат в тълковния речник, какво означава думата редактор. Не мога да разбера и още нещо, защо един стих, който те лично са публикували, след това пак те лично пишат коментар, под същия този стих, че това не е поезия? Щом не е поезия, тогава няма да го публикувате, нормално е след като сте назначени за редактори, да имате право да преценявате дали да публикувате, дали да не публикувате, това го разбирам напълно, но другото не го разбирам. Не е хубаво да има правописни грешки, това всички знаем, но това не е най-важното, и не отсъствието на правописни грешки, прави от един текст стихотворение. Много по-важни са други неща, те са важните и определящите, за да бъде наречен един текст стихотворение. Точно затова, когато се издава една стихосбирка си има и автор, има си и редактор, има си и коректор. Ролята на всеки един от тях е различна, авторът пише стихотворението, редакторът го редактира, коректорът поправя правописните грешки. Ако авторът е завършил специалност "българска фололгия", може да мине и без коректор, но коректорът каквото и образование да е завършил, никога не може да бъде автор, защото само авторите имат талант да пишат поезия, без значение колко и какви правописни грешки правят. Правописните грешки не определят дали един текст е поезия, дали не е поезия, правописните грешки са от важно значение, но не са най-важното нещо, което трябва да притежава един текст, за да бъде наречен поезия. Надявам се да бъда разбрана правилно, никого не обвинявам незаслужено и никого не защитавам незаслужено, просто трябваше да се каже истината, колкото и неприятна да е за някого...
---------------------------------------------------------------------
ВЪЛШЕБНА СИЛА
Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие,
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима, която
ни прошепва с властен глас:
"Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ний вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена във нашите души,
от всичко наше най-потребна,
призвана да ни продължи. -
Много се радвам, че въпреки всичко, все пак имаме и нещо общо,
и двамата харесваме много стиховете на Ивайло Балабанов!
Между другото той беше първият човек, който ме окуражи, когато започнах да пиша първите си стихове, честно казано по това време бях много обезверена, защото един друг "доброжелател", подобен на теб, ми беше казал тогава, да си седя вкъщи, и да си гледам домакинската работа и децата, тъй като от мен поет не става. Благодарение на Ивайло Балабанов съм това, което съм днес, защото много е важно, когато правиш първите си стъпки в поезията, някой да повярва в теб и да ти каже добра дума, да бъде не само твой кумир, но и да те подкрепи с похвала, която може би не заслужаваш, но която ще ти върне увереността и желанието да продължиш напред, ще ти помогне да повярваш, че и ти можеш, ще ти помогне да бъдеш себе си и да се развиваш, да вървиш напред. Ивайло Балабанов не само е талантлив поет, но и ЧОВЕК с главни букви, с много добро, златно сърце. За съжаление такива достойни българи като него, вече са почти изчезващ вид... Аз се гордея, че той е мой земляк, и съм голяма късметлийка, че съм имала щастието да живея в един град с него, и той да бъде мой кумир в поезията! -
Не за стихотворението със заглавие "Съвременно", а за стихотворението "Трети март" става дума, прочети добре коментара, преди да пишеш.
-
Благодаря, Ангел, много ме зарадва!
Пожелавам и на теб весели празници!
Бъди! -
Звучи възрожденски.
Весели празници! -
Благодаря, Ава, много ме зарадва!
Колкото и да звучи нескромно, и аз
мисля, че поне стихотворението ми
"Трети март" заслужава да влезе
в учебниците, и не защото е най-четеният
стих, повече от 8000 читатели са го прочели,
а защото наистина съдържа актуално патриотично
послание. Но имам и други патриотични стихове, като "Кирил и Методий",
"24-ти май", "Левски", "19-ти февруари", "Христо Ботев", "Баба Марта", "Великден", "Гергьовден", "Народни будители" - този стих е включен в новата ми стихосбирка със съвсем малка редакция.Преди доста време получих имейл, искаха ми разрешение стихът "Трети март" да бъде включен в сборник със стихове за ученици, но какво стана после не знам, повече не ми писаха.
Пожелавам ти весел Гергьовден, Ава!
Щастлив късмет във всичко и във всички дни!
Бъди! -
Винаги съм се чудила, защо днешните патриотични бг стихове не се изучават в училище... Смея да твърдя, че написаното от теб е достойно за подобен прочит! Казвам го, като човек, който има отношение към темата и работя от години по нея Поздрави и продължавай все така!
-
Благодаря, Иван!
Пожелавам ти весели празници,
успех и късмет във всичко! -
Истината трябва да се казва! Поздравления!
-
Благодаря, Любомир!
Пожелавам ти светли майски празници,
весел и слънчев Гергьовден, нека да е светло
в душата ти, нека да пее щастлива усмивка
в очите ти и сбъднато щастие, съдбата
щедро да дари, на теб и на близките ти!
Бъдете щастливи! -
Благодаря, Златно цвете, пожелавам и на теб весели празници!
БЪДИ! -
Светли празници, Римоза!
-
Благодаря, Санвали!
Пожелавам ти усмихнат и щастливо сбъднат ден,
успех и късмет във всичко и във всички дни! -
Силно стихотворение за родината ни си написала, Кръстина!
Поздрав, хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пожелавам ти щастлив късмет във всичко!
БЪДИ!!!