Човечността изчезва и потъва
в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.
Пулсират дързостта и наглостта,
превзели хоризонта на земята,
а скромността заключва смелостта,
защото се страхува за децата.
Разхожда се напето пошлостта
и търси своята сестра-коварство,
а залезът изпраща мъдростта,
загърбила поквареното царство. ...