Всички сме
в поход -
живеем
в преход,
очакваме
приход,
докосва ни
похот...
Походът за всекиго
от нас е бреме.
Преходът е
смутно време.
Приходът е
като златна огърлица
в сън видяна.
Проходът е ров без светлина -
зловеща яма.
Похотта отвсякъде
ни дебне и притиска,
миналото сякаш ни се киска...
Живот! - живея го.
По-хубав ми се иска! :)
© Анна Попова Всички права запазени
с обич, мила Анна.