Сълзи зениците изгарят,
далеч е вече онзи бряг,
къде вълните с пясъка се сливат,
къде прекрасен ще е моят свят?
Отливът на моите мечти
е дефлориран прилив на любов,
макар и плитки тез води,
поглъщат пак пенливия ми зов.
В мигове превърнали се бреме,
за себе си не мога да се моля.
Страст напуснала без време,
отнети са - сърце, чувственост и воля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация