Просълзяваш се, щом ме съзреш.
Уж ядосан си, но в миг ти минава.
И искаш времето да спреш,
за да не можеш винаги да се предаваш.
Аз усмихвам се, щом се явиш,
пред сърцето ми пада стената.
Викам дълго, ти само мълчиш
и тихо ти капва сълзата.
Две сърца, два свята -
привидно различни.
Две съдби - посветени от Бога.
Две лица, начертани с "Обичам те!" ...