СЪЗДАДОХ ТЕ
Създадох ти огън. Неволно ли?
Напротив, нарочно!
Да пари!
В дима му да виждаш апостоли,
от пламък да вдигаш олтари…
Създадох ти болка.
Умишлено!
Насън и наяве да стенеш,
да търсиш спасение в нищото,
разнищен да дойдеш при мене…
Създадох ти ложе
от истини.
Една по една ги откривах.
Корави, но дяволски жилави,
отровни, коварни, бодливи…
Създадох те цял
от проклятия -
през теб гордостта ми изтича.
За мен да си вечно разпятие -
ще знаеш защо те обичам!
© Теменужка Маринова Всички права запазени