Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка,
обвила душата ти в карма -
с нея съдбата ти тежка
направи те по-благодарна.
И днеска тъгата навежда
взора в любов непозната,
но пази дълбока надежда
с плам - ведрина от позлата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация